На 8 май 2025 г. Хелзинки се превърна в център на феминистка рефлексия и подновена солидарност, като беше домакин на събитието „30 години, едно пътуване: За всички жени и момичета в Европа и Централна Азия“. Организирано от Регионалния офис на ООН Жени за Европа и Централна Азия в партньорство с Националния комитет на ООН Жени във Финландия, събитието отбеляза 30-годишнината от приемането на Пекинската декларация и Платформата за действие - определящ момент в глобалната борба за равенство между половете.

Тази историческа среща отдаде почит на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин през 1995 г., където жени от 189 държави се събраха, за да приемат най-амбициозния и всеобхватен план за правата на жените в света. Тридесет години по-късно, въпреки че беше постигнат значителен напредък, участниците в Хелзинки разсъждаваха върху това как наследството на Пекинската декларация продължава да формира съвременната феминистка борба, особено в Европа, Западните Балкани, Турция и Централна Азия.

Събитието започна на Централната гара в Хелзинки с откриването на символичната изложба #JourneyForEquality. Тя възкреси спомена за влаковите пътувания, с които активистки от цяла Европа стигнаха до Пекин през 1995 г. Тези пътувания, често дълги и предизвикателни, се превърнаха в трайни символи на феминистка решимост, солидарност и колективни усилия. Гарата - отправна точка за много от тези пътешествия преди три десетилетия - отново се изпълни с феминистки гласове, този път в чест на тяхното пътуване и в подкрепа на ново поколение, което поема щафетата.

Събитието продължи във Финландската зала, където се събраха пътували до Пекин през 1995 г., политици, феминистки активисти, артисти и дигитални влиятелни личности, за да обсъдят състоянието на равенството между половете и бъдещите посоки. С встъпителни думи се обърнаха Белен Санс Луке, регионална директорка на ООН Жени за Европа и Централна Азия, и Яана Хирсикангас, изпълнителна директорка на ООН Жени Финландия. Те подчертаха спешната необходимост от подновяване на ангажиментите, поети през 1995 г., и адаптирането им към съвременните предизвикателства.

Някои от най-въздействащите моменти дойдоха от участничките и участниците, чийто личен и професионален опит въплъщаваше продължаващата борба за справедливост и приобщаване. Таря Халонен, бивша президентка на Финландия и участничка в конференцията в Пекин, сподели лични размисли за феминистката дипломация и политическата смелост на 90-те години. Айтбек Амангелди, активист от Казахстан, разказа как трагичната загуба на сестра му от насилие по полов признак го превърнала във феминистки защитник. Кристина Кит говори за правната си работа със засегнати от сексуално насилие жени в Украйна, акцентирайки върху уязвимостта на жените във военни конфликти. Грузинската стендъп комедиантка Венеро Мелуа използва хумор и сатира, за да предизвика традиционните патриархални норми. Младата финландска феминистка и журналистка Адина Нивукоски подчерта значението на медийното представяне и достъпа на момичетата до образование и участие в обществените дебати.

Събитието беше не само почит, но и активна платформа за междупоколенчески диалог и стратегическо планиране. Участниците отчетоха нарастващите заплахи срещу феминисткия напредък, включително антиджендър движения, дигитален тормоз и задълбочаващи се неравенства, засилени от глобални кризи. В същото време бяха отпразнувани устойчивостта на местните движения, смелите феминистки иновации и трансформиращата сила на колективното действие.

„30 години, едно пътуване“ не беше просто спомен, а призив за продължаване на недовършената работа, заложена в Пекинската платформа за действие. Пред лицето на нарастващото противопоставяне срещу равенството между половете, събитието в Хелзинки се превърна в мощно напомняне, че феминисткото пътуване - белязано от кураж, креативност и общност - трябва да продължи. Гласовете, които изпълниха залите, гарите и сцените на Хелзинки през май 2025 г., носеха със себе си същия дух, който беляза Пекин: дух на надежда, неотложност и непоколебим ангажимент към справедливостта за всички жени и момичета.

Наследството на този ден - и на трите десетилетия, които го предшестват - се превърна в подновено обещание: да защитаваме постигнатото, да изграждаме по-приобщаващо бъдеще и да гарантираме, че пътуването към равенство никога няма да загуби своя устрем.

​

Автор: Петя Лозанова

Източник: UN Women