Новият минисериал на Netflix – Юношество (Adolescence) – се появява в момент на дълбоко обществено безпокойство, породено от случая на Кайл Клифорд, който след консумация на женомразството онлайн съдържание и видеа с Андрю Тейт, убива три жени от едно и също семейство. Подобни ужасяващи случаи не са изолирани – напротив, те се повтарят с тревожна честота. И точно тук сериалът попада право в сърцето на един феминистки въпрос: каква е цената на общественото мълчание и бездействие пред лицето на разрастващото се насилие над жени?

 

Юношество е вдъхновен от реални трагедии, при които млади момчета убиват момичета – като случаите на 12-годишната Ава Уайт и 15-годишната Елиан Андем. Главният продуцент Стивън Греъм, в сътрудничество със сценариста Джак Торн, създава сериал, който не просто разглежда отделни престъпления, а разкрива дълбоко вкоренените механизми на патриархалната култура, която учи момчетата да гледат на момичетата като на подчинени или обекти.

 

Историята проследява семейството Милър, чийто свят се срутва, когато 13-годишният Джейми е арестуван за убийството на своя съученичка. Сериалът не се задоволява с криминалния аспект – той прави дисекция на токсичната мъжественост, Интернет радикализацията и системната липса на грижа за емоционалното развитие на момчетата, което често води до насочване на гнева им към момичета и жени.

 

Феминистката критика е тясно преплетена в разказа – през статистиката за ръст от 240% в ножовите нападения сред тийнейджъри във Великобритания до анализ на онлайн женомразството и нейната роля в изграждането на насилствена идентичност у младите мъже. Социалните мрежи се превръщат в нова бойна арена, където женомразството се предава с лекота и се приема като част от „мъжкото израстване“.

 

Актьорският състав е силен, като Греъм блести в ролята на объркан баща, а Ашли Уолтърс, Ерин Доърти и Кристин Тремарко допълват с изключителни изпълнения. Най-въздействащи обаче са младите актьори – особено Оуен Купър, който улавя ужаса от това да си едновременно дете и извършител. Женските образи – жертви, майки, сестри, приятелки – не са просто допълнение, а сърцето на трагедията, която патриархалната култура отново и отново възпроизвежда.

 

Режисурата на Филип Барантини, заснемащ всеки епизод в един кадър, усилва напрежението и прави насилието почти физически осезаемо. Но истинската тежест идва от това, което Юношество показва без да назовава директно – как обществото системно пренебрегва феминистките предупреждения за това какво се случва, когато на момчетата се отказва здравословна емоционална връзка, а на момичетата – безопасност.

 

Този сериал е феминистко произведение, което алармира за нуждата от промяна. Не просто в поведението на индивиди, а в самите културни структури, които позволяват женомразството да вирее, докато животите на жени и момичета са изложени на риск.

 

Юношество не дава отговори, но задава въпросите, които феминизмът повдига от десетилетия – и които все още чакат да бъдат чути. Това е драмата на 2025 г. не защото шокира, а защото казва истини, които обществото упорито игнорира. Истини, които могат да спасят животи – ако бъдат приети насериозно.

 

Източник: The Guardian