През този май отбелязваме годишнината от важен етап в глобалните усилия за прекратяване на насилието над жени и домашното насилие – Истанбулската конвенция. Официално известна като Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, тя беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и влезе в сила на 1 август 2014 г., след като беше ратифицирана от десет държави.

​

Разработена под егидата на Съвета на Европа, Истанбулската конвенция представлява най-пълния международен правен инструмент за борба с насилието над жени. Тя установява правно обвързващи стандарти за превенция, защита, наказателно преследване и координирани политики. До момента 39 държави членки на Съвета на Европа са ратифицирали конвенцията, а още 6 са я подписали, заявявайки намерението си да станат страни по нея. Въпреки че Турция — първата държава, подписала документа - се оттегли през 2021 г., конвенцията продължава да разширява своето влияние, като няколко държави извън Европа също изразиха интерес за присъединяване.

​

В основата си конвенцията признава насилието над жени като нарушение на човешките права и израз на исторически неравнопоставени властови отношения между половете. Тя определя насилието, основано на пола, като действия, насочени към жени заради това, че са жени, или действия, които ги засягат непропорционално. Това не са изолирани или лични инциденти, а последици от дълбоко вкоренени обществени структури, които поддържат неравенството и дискриминацията.

​

Особено важно е, че конвенцията подчертава ролята на половите стереотипи и вредните обществени норми в поддържането на насилието. Като разглежда както индивидуалните, така и системните измерения на злоупотребата, тя поставя равенството между половете не само като принцип на справедливост, но и като условие за премахване на насилието. Използването на термина „пол“ отразява социалните роли и очаквания, но не заменя или отрича биологичния пол - то цели да разруши културните представи, които ограничават правата и сигурността на жените.

​

Припомняйки си Истанбулската конвенция, нейното значение остава изключително актуално. В условията на продължаващо домашно насилие, фемицид и основано на пола насилие, конвенцията е символ на отговорност, солидарност и прогрес. Нейното дълготрайно въздействие се крие не само в правните задължения, които налага, но и в преобразяващата ѝ визия за общество, в което жените живеят без страх, принуда и насилие.

​

Автор: Петя Лозанова

Източник: Council of Europe